Без кавички

Измислиците винаги се сбъдват в петък,
когато  няма как да се пропуснем.
Дъждът е пролетен и някак странно тежък,
и стича се в улуците  на пръсти.         

Със теб постиламе си приказки на масата.
Кажи кога целувката е сбъдната?
И двамата се правим, че забравяме
че следва многоточие след сблъсъка...

Така почти загубваме значенията,
които няма смисъл никога да помним.
Сънувам те след всеки петък точно в девет
и някак съм добре. И ми е топло, топло...

Накацват розови усмивки пак по жиците.
А ние с теб си мислим, че са бели птици.
Кажи, любов, политат ли  душите,
когато раят не е свит в кавички...?

Коментари

Най-четени думи