Накратко за добротата


“В нощта, в която той си отиде, светът обедня с десет милиона добри дела.” Р. Бредбъри

 Дъждът ще прави своя  жест
навярно всяка пролет. И ще плаче
и кучето, и всеки кошар с мед.
А ние ще сме малки и незначещи.

Защото, дядо, твойта добрина
ще липсва и ще реже самотата.
Добрите хора, казват, са сред нас. . .
Защо тогава толкова се плаша? !

Защо тогава баба се смали ,
и ни тежи от думата “ потребност” ? !
Дъждът сълзите пак ще приюти,
а ние ще си спомняме отнетото.

И после ще растем на празнота.
Небето ще ни стига, за да вярваме.
Човек е само пръст и синева . . .
И полети, които все очакваме  . . .

Но сигурно  изобщо не е жест.
И може би е тъжно до мълчание.
Последен полет дядо прави днес.
Небето е гаранция за ангели . . .

Коментари

Най-четени думи