Накратко за добротата

“В нощта, в която той си отиде, светът обедня с десет милиона добри дела.” Р. Бредбъри

 Дъждът ще прави своя  жест

навярно всяка пролет. И ще плаче

и кучето, и всеки кошар с мед.

А ние ще сме малки и незначещи.

Защото, дядо, твойта добрина

ще липсва и ще реже самотата.

Добрите хора, казват, са сред нас. . .

Защо тогава толкова се плаша? !

Защо тогава баба се смали ,

и ни тежи от думата “ потребност” ? !

Дъждът сълзите пак ще приюти,

а ние ще си спомняме отнетото.

И после ще растем на празнота.

Небето ще ни стига, за да вярваме.

Човек е само пръст и синева . . .

И полети, които все очакваме  . . .

Но сигурно  изобщо не е жест.

И може би е тъжно до мълчание.

Последен полет дядо прави днес.

Небето е гаранция за ангели . . .