Квартално


Не мисли, че не знам, че това съществуване
няма никакъв смисъл. И сме само герои.
Ти отсреща стоиш. Аз отвътре те чувствам.
И се питам дали ще ни срещне завоя.

Във червено премигвам всеки ден, всяка сутрин,
щом ме види,  добър, точно там светофара.
Тогава си мисля - този рай е прекръстен
на една малка улица, скрита в квартала,

дето всички съседи се познават до болка.
И разказват света си все там в асансьора,
гледат петунии във сандък на балкона
и в антрето им няма нито кътче за спомени.

А пък аз съм такава - всичко все ще запомня.
Тези спомени пак ще събудят умората,
ще довършат съня, със сърцето ще спорят
и кажи после кой във душата е ровил.

Но аз съм от тези - предпочелите стълбите.
В кръговрата със тях все си сменяме ролите.
Нямам общо с дъжда, нито нещо със локвите.
И ужасно ми липсват керемидени покриви.

А и вместо петунии, си отглеждам звезди.
На балкона съм само когато се стъмни.
Ти отсреща стоиш - всеки дъжд уловил.
И мечтите ми често преброяваш на пръсти.

Затова в този пъзел, във тази мозайка,
нямам избор, освен да те чакам на ъгъла.
Всички шумове просто ухото ми драскат.
А пък ти, междублоков, си моето чудо.

Коментари

Най-четени думи