Другото

Не е светът такъв, какъвто е.

И ти не си такъв, какъвто ти си.

Дори небето често е море,

превръща се на него. И се сипе

наместо вятър, птици и дъга

от другото, в което се удавям.

И вместо мен стои една мъгла.

Студени длани ли протягам?!

Не мога да усетя. И не знам

в кое да вярвам, щом ми е мъгливо.

Един отчаян облак сутринта

опита да ме стигне, но съм жива.

И зная, че когато ти не си
и времето преобладава друго.

И зная,  завалят ли ме  мъгли

ми става тихо... Тихото до тъжно.