Публикации

Показват се публикации от Август, 2012

Find myself

Изображение

Детелинов дъжд

Изображение
Зеленото в очите ми узрява.
И всеки миг ще се разпукне.
Не са сълзи това. Не плача.
Тишината въздуха ще пръсне.
Не си усещам пръстите. Мълча.
И в друго тяло съществувам.
От болка се родих. Сега тежа
тон от спомени на мама.
Сега тежа като небе,
което без Атлас ще оцелее.
Като най- дъждовното дете.
Слънчогледи май слепеят.

Слънцето им бяга. В петък.
Бягат ми на мен мечтите.
Случилото се полека крета.
А аз се раждам. В детелини. . .

Преходна

Изображение
Такава съм преходна. Такава съм смърт.
Че даже разплаквам небето.
Съвсем не пораснах много на ръст.
И не претендирах за вечност.

Съвсем си останах голямо дете.
Звездите събирах във дланите вечер.
Ако някога млъкна, ще е в този ден,
във който светът ще изчезне.

Ако някога спра няма да е във петък.
Може би ще вали. И ще е отнесено.
Като някакъв августов парещ оттенък
върху кожата ми ще се полепва.

Като някакъв слънчев седефен пясък
в косата ми като лято ще се създава.
По- солено море от сълзите ми няма.
Затова не предавай натататък.

Такава съм преходна. Такава съм смърт.
Че даже удавям морето.
Вървя по земята. И всичко е пръст.
Пръст и никаква вечност.

***

Изображение
Не съм от тук. Не съм за тук.
Пътувам винаги от синьото.
От капките на тихия капчук,
от сълзите на вятъра и юли.
От морското небе, в което ти
удавяш истини и себе си,
събирам в длани сили и сълзи
за облаците дъждосеещи.
Защото на земята няма свят.
Единствени са кулите от думи. В гръдта си земната околовръст
ни прави твърде много други...

А другостта е тежка. И боли.
На късове разделя същността ми.
Цяла ли съм? Аз ли съм? Вали.
Следващият изгрев е душата ми.

Written

Изображение
Веднъж един човек ме пишеше. Писа ме дълго и на глътки. Писа ме като дишане. Като влюбване. Като създаване. Като край.
Написа ме. И ме остави да раста. Като дума, като стих, като книга.
Коя ли дума, кой ли стих, коя ли книга съм аз?...
Написаното е тук, за да ни припомня кои сме.