Публикации

Показват се публикации от Февруари, 2013

Стъкълца

Изображение
Пред мен празнотата се пуква на части.
Забива парченца в зениците черни.
Каквото изплаках сега ме причаква
от мен да си вземе каквото не чезне,
каквото остава след края на всичко,
след хора, съдби и сърца споделени.
Остава ми нещо. Остава ми всичко,
което посято във мене живее.
Което, подобно кокиче, причаква
една пролет няма, сама и различна.
На слънцето вярва. Ужасно му вярва.
И друго не чака и друго не иска.
Пред мен тишината се пуква на части.
Забива стъкла във очите зелени.
Не ми се очаква, защото не вярвам,
че някой във мен ще намери спасение...

*

Изображение
Топли
детски мигли
пърхат по
страните ми.
Истински
прегръдки
пълнят стаята.
Дните ми
са
смислени-
късчета от рая.