Полети и думи

Парадоксално лятото е времето, в което чета много повече. Започнат ли да нарастват дните, имам повече енергия, все по-рядко заспивам на дивана или докато приспивам, и ми се чете... А книги - да искаш! Последните две години прочетох едни от най-добрите книги именно лятото - едно блажено време, в което бяхме само ние тримата в голяма част от времето, без срещи и Тиймс и очаквания да изпълня годишни цели, и сега съм любопитна дали ще успея да му се насладя, вече тотално влязла в работния ритъм. Той обаче ме мотивира да прекарвам много повече време в реалността, отколкото дигитално и при всеки възможен момент да чета.  Напоследък все по-често говоря с различни хора за блоговете и изобщо за четенето на по-дълги текстове онлайн. Инстаграм определено ни научи да четем бързо, да нямаме търпение, а и може би дори да пишем така.  Каквото и да кажа, го чувствам някак задъхано, сякаш няма време, сякаш няма кой да ме слуша/чете толкова. Меря всяка дума като изкусен шивач. И винаги нещо ост...