Пропускане към основното съдържание

Публикации

Настоящето

никога

  Аз никога и никъде не мога да се събера изцяло, не мога да се побера изцяло, не мога да се впиша. Ще има винаги забравени тефтери, усмивки за специални случаи и някое и друго позабравено отключване на същността. Прозорците ще са затворени и чашата с вода ще е оставена – там устните докосвали са други устни и чело, и длани… Балконите ще са ми близки винаги, където и да гледам изгреви, където и да ме вали обилно – сълзите ще се сливат с дъждовете и облаците ще прегръщат гледки, докато мълча и запечатвам гледки. Аз никога и никъде не мога да се събера изцяло, не мога да се побера изцяло, не мога да се впиша. И част от мен завинаги ще е изгубена, във всяка стая вдишвала съм себе си, най-вече както ме открива другия, каквато съм останала в ръцете му.

Най-новите публикации

Закъсняла поезия - точно навреме

***

A companion to contemporary art - за времето за себе си в необятния свят на изкуството

не се страхувам, че те няма

Най-добрите български стихотворения, които прочетох в последните 10 години

Юли - всеки със своите битки