В теснолинейката между Септември и Добринище
Лекота в общуването като нежен майски дъжд в неделя сутрин. В сърцето на планината мъглата се стеле и това, което усещaш не е студ, а благодарност. Точно както преди по-малко от 24 часа слънцето е изпичало страните, а босите ходила са се свързвали със земята, докато изграждаме връзката един с друг. Не се привързвай към слънцето, нито към прохладата. Единственото сигурно е промяната и нищо не е крайно – нито радостното дете сутрин, нито разплаканото нощем, и ако можеш да приемеш и двете като благословия животът се подрежда като пъзел и картината е твоята. Всичко продължава, колкото продължава, just let it be. И расти и ти – през смелостта да бъдеш Жив.
