Публикации

Настоящето

***

Изображение
Където и да си, ще виждаш себе си.
По всичките ъгли, из всички прелези.
По гари и мостове, в други хора,
По пътища и в самолетни полети.
Където и да си, ще искаш повече.
В квартири, домове и чужди помисли.
Нещотърсач, загърнал се във спомени.
Където и да си, все бродещ си.

A companion to contemporary art - за времето за себе си в необятния свят на изкуството

Изображение

не се страхувам, че те няма

Изображение
колко много неща се променят всеки ден, колко малко неща остават такива каквито са...

научих се, че поезията ще остане, че е моят остров-спасение, моето облаче-бягство, моятa скришна любов, моето "тук съм себе си" място...

имам нещо мое от моята същност съществено,
моя вселена отнесена, моя вечност безсмъртна,
живот от живота ми, мое дете безплътно.

честит ден, поезийо.
не се страхувам, че те няма, защото винаги си тук.

Най-добрите български стихотворения, които прочетох в последните 10 години

Изображение
Да бъдеш едновременно и птицата, и размахът ѝ, и песента ѝ... това ми се струва, че само поезията го може. И понеже сметнах за егоистично да пазя такива съкровища само за себе си, реших да ви споделя най-добрите български стихотворения, които прочетох в последните 10 години. Оказа се накрая, че съм избрала само "женска" поезия, съвсем не нарочно, не от женска солидарност и не защото няма добри мъже поети... просто това е най-доброто за мен. А и така си оставих вратичка някой следващ път да ви споделя втора порция от най-доброто.

За тези стихотворения нямаше нужда да отварям тефтери, не се питах - "как беше това стихотворение?", не търсих в Google - това са думите, които са в ума ми, които обичам. С тази публикация ви казвам - благодаря, а на тези, които ще четат за първи път - enjoy!

Елица Мавродинова Крачка

Аз все по-често мисля за раздяла
със всичко, до което се докосвам:
с постелята на топлото ми тяло,
с опората на верните ми кости.
Все повече живот прекарва…

Юли - всеки със своите битки

Изображение
Колкото повече време водя този месечен журнал, толкова по-глупаво се чувствам. Никак не искам просто да хвърлям думи в пространството, струва ми се, че някакви повърхностни неща вземат превес над разказите, иска ми се тук да си остане повече място за душата, и затова, мислейки как мога да направя публикациите си по-смислени, ми се прииска любимите неща от месеца да минават под някакво мото/мисъл/урок. 
Ако наблюдаваме живота по-отблизо съм сигурна, че можем да си извадим много такива. Може би не всеки месец и не всеки ден, но ги има. Може би и не винаги има нужда да дълбаем в размишления, но понякога те идват естествено. И в тези тихи моменти на душата, ще се опитвам да ги запазвам.

Ясно е, че стихотворенията летят като пеперуди над лампа, като птици към слънцето, които не мога да уловя. Но ако дори лек допир от тях остане върху листа, ще се чувствам пълноценно. Юли беше много залезен и си позволих да се нарека  залезосъбирач, имаше хубави разговори, понякога сърцето твърде силно зат…