Балийско село, 2023
По млечния път от гладните ти устни до успокоението, което носи гръдта ми отново преживявам медитация като дъжд в подножието на планината Агунг, който се изсипва от небето и аз се питам това същото небе ли е, под което плачех, това същата земя ли е, по която стъпвах с подкосени крака, това същото сърце ли е, което се пръсна, а сега така смирено тупти, докато ме поглеждаш със сините си очи и ми казваш благодаря, че оцеля . И най-после разбирам любимото място в Бали на моя водач - у дома.
