Полети и думи

Колкото повече време водя този месечен журнал, толкова по-глупаво се чувствам. Никак не искам просто да хвърлям думи в пространството, струва ми се, че някакви повърхностни неща вземат превес над разказите, иска ми се тук да си остане повече място за душата, и затова, мислейки как мога да направя публикациите си по-смислени, ми се прииска любимите неща от месеца да минават под някакво мото/мисъл/урок. 
Ако наблюдаваме живота по-отблизо съм сигурна, че можем да си извадим много такива. Може би не всеки месец и не всеки ден, но ги има. Може би и не винаги има нужда да дълбаем в размишления, но понякога те идват естествено. И в тези тихи моменти на душата, ще се опитвам да ги запазвам.

Ясно е, че стихотворенията летят като пеперуди над лампа, като птици към слънцето, които не мога да уловя. Но ако дори лек допир от тях остане върху листа, ще се чувствам пълноценно. Юли беше много залезен и си позволих да се нарека  залезосъбирач, имаше хубави разговори, понякога сърцето твърде силно зат…

Отдавна си мисля за стихотворенията, които звучат в ума ми като мантри. Хората около мен ги чуват честичко, а аз винаги се шегувам, че за всяка ситуация имам стихотворение. И понеже понякога сама ги забравям, а имам нужда от вдъхновение, споделям с вас любимите си стихотворения, тези, които толкова много изживявам, че вече са част от мен, тези, които са ми помагали много пъти да излизам от бездни, тези, които ми носят светлина.


“Вдигнеш ли ръка, за да погалиш
разместваш въздуха
на цялата вселена.”
Борис Христов

Изпращам юни с мисълта, че няма нищо по-важно от здравето и опитвам да успокоя ума си, че всичко ще е наред. Този месец беше динамичен, хубав, вдъхновяващ и с няколко неща - незабравим, но и на моменти твърде стресиращ. Сънувах стихотворения, мислех думи, рисувах наум и не написах нищо от този свят в главата си на хартия. Все живея с надеждата, че някога ще имам времето и силите. Но в един момент всичко се размива в една обща картина. Сега се опитвам кратко, вдъхновено и полезно да ви разкажа с какво се отличи юни.

Digital Communication Network в БългарияОрганизацията, благодарение на която прекарах своя стаж в Щатите и слушах лекции в различни университети, срещах се с професионалисти от цял свят и преживявах страхотни приключения, имаше своето първо представяне в София. 

Радвам се, че успях да съдействам с организацията, макар и с треска и температура, които ме оставиха за малко на легло, събитието беше чудесно, а ако се интересувате от дейността им ви каня в групата за България - D…

Май обикновено е динамичен и пълен, усещането е сякаш си на виенско колело, което обаче се движи с по-голяма скорост от обикновено. Дали защото е "моят" месец, но искрено го обичам и не знам дали има друг, който да се изнизва по-бързо от него. В края му пак съм зверски уморена от срещи, пътувания и задачи, което се отразява в принудителни дни на легло, но хубавите моменти не липсват. Пак ме обзема желание да мисля за времето, да го ценя и преживявам по най-добрия възможен начин в този момент.


Представленията Много, много исках да гледам новата постановка на Явор Гърдев - "Драконът". Още повече, че участват любими мои актьори, сред които Михаил Билалов и Стоян Радев. Свила Величкова даже взе Аскеер за костюмография, но освен това представлението предлага смисъл и добра актьорска игра, достатъчно добре разположена във времето, че да не доскучaе с достатъчно много скрит смисъл, че да те остави замислен. За втори път гледах и "Жана" - огромен фен съм на Свет…