Полети и думи

 Захванала съм се да боядисвам старите столове на баба и дядо. Най-тихото време от деня е, почти мога да чуя дишането на детето си от другата стая. Навън юли наближава най-горещия си момент, лек полъх раздвижва въздуха в стаята, а аз усещам как сърцебиенето ми се учестява. Никой не минава по улицата, точно в този момент малините в малинака се пълнят с оня необясним цвят между червено и розово . Вчера за първи път съседското дете извика името на сина ми, а в този момент над главите ни прелетя щъркел и аз осъзнах, че един ден някой друг ще го обича, вика, търси - някой непознат .  И ми се прииска да споделя няколко неща тук - от любов към писането вечер и искреността в думите, дори да те е нямало дълго време:  "Песента на бързолетите" е в Goodreads, ако сте я прочели и искате да ми оставите оценка и няколко думи:  https://www.goodreads.com/book/show/235138737 Разговор с мен за Радио Пловдив можете да чуете тук:  https://bnr.bg/plovdiv/post/102182562/pesenta-na-bar...