Публикации

Показват се публикации от Септември, 2012

***

Изображение
Бродирана мъгла
и паякови нощи
ме дебнат и не знам
дали ме има още.
Сълза е този ден.
Заключвам
тишината.
Не се прераждай в мен.
Пре много е тъгата.
От мисли ме боли. От дишането също.
Аз бягам. А назад
няма връщане към вкъщи.
Понеже нямам дом.
И тази къщичка се срути.
Запалих клада,
търсейки подслон
и няколко светулки.

А вън една
бродирана мъгла
и паякови нощи
ме дебнат и не знам
дали съм аз,
дали ме има още...

Такава неделя

Изображение
Годината е кишава и мокра
и сигурно е трудно да повярваш.
Откакто дядо се пресели горе
не се познавам, а пораствам,

не се усещам, а ме чувства
светът. И сигурно е глупаво.
И сигурно е странно като чувство,
в което другият е влюбен.

Но много ми е тихо и не помня
от колко време кучето не лае.
Ако се пресегна- ще докосна
навярно сълзите на дядо в рая,

когато завали, когато облак
се стели над главата ми неделно.
В неделя си отиде. Още помня.
Сега по капките ми праща нежност.

7.

Изображение
Нещата, които ще имаме винаги
са нещата, които нямаме .
Като лято, което преди да отмине
си краде по една златна ябълка,
аз открадвам от теб светлини и опори
за света, който бавно се срутва
и изяжда пред мен всички простори,
а денят все по- рано се стъмва.
И не мога да стъпвам. Земята
е обратна на мойта вселена.
Сто представи лежат във краката ми,
но не искам от тях да си вземам.
Искам право да имам. Да нямам.
Да мечтая. И нещо да сбъдна.
Да не губя в тъга сетивата си.
И когато е нощ да съм слънце.
Нещо опако. Нещо различно.
Нещо, което съм нямала.
Нещо да сбъдва очите ми.
Нещото.
                      Моя подвижна рана...

Лавина

Изображение
“Ние сме онова, което прави от нас любовта.
Срещне те стар познат и се провикне: - Какво става с тебе? Не мога да те позная!
Ние сме онова, което кара другите да кажат: - Не си ти!
Ние сме онова, което кара самите нас да се изплашим: - Какво става с мене? Не мога да се позная!
Всичко онова, което ни сковава в собствени граници, не сме ние.
Ние сме, когато станем своята противоположност.
Когато се изскубнем от верижката и изненадаме себе си.
Ние сме онова, което прави от нас любовта.”


 Блага Димитрова, "Лавина"