7.
са нещата, които нямаме.
Като лято, което преди да отмине
и краде по една златна ябълка,
аз открадвам от теб светлини и опори
за света, който бавно се срутва
и изяжда пред мен всички простори,
а денят все по-рано се стъмва.
И не мога да стъпвам. Земята
е обратна на мойта вселена.
Сто представи лежат във краката ми,
но не искам от тях да си вземам.
Искам право да имам. Да нямам.
Да мечтая. И нещо да сбъдна.
Да не губя в тъга сетивата си.
И когато е нощ да съм слънце.
Нещо опако. Нещо различно.
Нещо, което съм нямала.
Нещо да сбъдва очите ми.
Нещото.
Моя подвижна рана...
онемявка си.
ОтговорИзтриванеднес първото следобедно на което на лотариен принцип кликвам в хулите е "(не)Тишината"
викам си, лелей..много мъдрости в тая посока напоследък, само аз ли съм такъв непрогледник.И седи и ме нищи някак прочетеното.Полюбопитствах и точно докато ти чета нещо друго в фбклюкарника кликам и на линка в хулите към тоя блог. аааааа, не, много случайности станаха...и благодаря... за крехкостта.умиротворяването.уютнинката.
балансът, който даваш, за да не паднем докато вървим по ръба на беззначението.паузичките. различните звуци.полъха.чистотата."Земята
е обратна на мойта вселена" и дано е така!
Благодаря за думите! Много, много ме усмихна! = )
ОтговорИзтриване