Публикации

Показват се публикации от Април, 2012

...

Изображение
Извади ме от скоби и улици, от запетаи и всякакви точки. Приюти ме на топло на устните и дълго така си ме спомняй. И дълго така ме сънувай- утеха на твоето рамо, тъгата, когато се стъмни и оттенък в тавана, сянката на стената и дъхът на липите, тишината, когато ме няма, само твоето, твое момиче. . .

Докато аз...

Изображение
Докато аз тук мълча,  някой някъде говори.
Докато аз тук тъжа,  някой някъде е щастлив.
Дакато аз тук съм щастлива,  някой някъде плаче.
Докато аз тук стоя,  някой някъде ме мисли.
А аз нямам представа.
И ми се струва ,  че понякога нямаме идея колко неща се случват около нас.
А всъщност, когато тук идва нощта, в Африка изгрява слънце.  И си мисля... значи винаги има надежда.  И точно, когато я изгубим, нещо се поява,  за да ни припомни, че слънцето винаги ще изгрява.  Някой ден. Някъде.  Защото нищо не е само бяло.  Нито само черно.  И дори,когато тъжим, има радост.  И когато се радваме- тъга...

Insomnia

Изображение
Не мога да заспя. Броя овце
и някак си те търся по тавана.
Сглобявам си лицето ти от две
прашасали страни на лампата.
Отвън ми маха кривата луна.
Навярно съм до болка същата -
нащърбена, бездомна и сама
и никога до днес потърсена.
Не мога да заспя, но ми прости -
неспящите сме някак романтични.
Рисувам по стената две очи
и толкова на твоите приличат...

Простори

Изображение
Днес, когато небето ми синьо взе на пръсти лъчите на слънцето и открадна тъгата на птиците от перата им, мокри и сиви, без криле, те усетих до себе си, но ми даде да търся простори, във които да бъда най-истинска и почувствах как бягам от хората в тишината, зашита от липси, дето кротко се стичат по устните две сълзи като вяра и всичко е бледо тичане в топлите улици, дето носят най-светла утеха. А вали непрестанно от чакане, но пък ти си ми скъпата дреха и ме топлиш, когато съм плачеща, и преди да разчупя усмивките. А пък аз те обичам понякога, но нечути са думите. Празно е, като в къща без обич и вярване. А дъждът ми е първи приятел и умираме заедно в тичане. С нежен полет убивам тъгата си и говоря наум със очите ти...

Животът на мида

Изображение
Дай ми късче небе и живота на някоя мида. Ще мълча цял живот. Ще живея без думи. Стига с тази любов,  закъсняла обидно. Всичко в този живот е за миг. И за миг                                                          се е свършило.
Ти за миг ми набра шепа пресни череши и косата ми среши, че съвсем да ми тича. Дадох лятото, дадох ти пъстро небето си. И поляните наши, глухарчено истински.
А в очите ти весели, две малки костилки, изрисувах едно нежно тихо “ Обичам те”. Като ехо, което се крие от липсите, да те следва,  щом спре учестеното дишане.
Да ти шепне, щом думите бавни се спънат в непреплувано, бурно като обич море. Неудавено утро като маг ще превръща всяка рана в усмивка  на твойто лице.
И в безпътния делник на това съществуване сиво, пак така ще мечтая за живота на мида. Да живея без думи. А брегът всяка глътка да взима. И да няма съвсем нищичко за обичане.

Следлятно

Изображение
"Едно нещо не му харесвам на лятото...  и то е, че към края  започва да си  отива твърде бързо!" - Ъруин Шоу


Ако този сезон, черупка на счупена мида, бе по-дълъг от сън, някъде скрито откраднат, щях да бъда дете, родено в окото на изгрева и да знам как да дишам, когато вече е празно
във сърцето ми, кораб с платна - диви лебеди. И въжета, с които опитвам света да издърпам. Ала знам, че когато, често  в солените вечери, съм сама, аз просто няма къде да се върна...
И се нижат минутите, пясъчно нежни прашинки. Няма как да се спра с тази лудост, горяща в очите. Като котка по покрив се движат ръцете на мислите и ме сграбчвам, и хвърлят във пламък от истини...
Че когато септември със дъжд ме събуди и хапе есента, като вълк, прегладнял от тъга и обиди, аз ще тръгна, а влакът ще бъде убийствена карма. Няма нищо да знам. И никой да мисля за ближен.

Многоточие

Изображение
Изпращам ти заглъхващо мълчание, един безкраен ред от многоточия. Прости, но се разпуквам от страдание, залепнало по минали животи.
А думите, зад всички очертания, ми казват прекалено много сутрин, когато, без да искам, се издавам, че именно за тебе ги допуснах.
Но как  да ти напиша нещо глупаво за времето, за пътища и хората. Не, няма смисъл - тези думи чужди са, присвити в ъгъла на някоя умора.
И чужди са ми всички пътни знаци, защото с теб го карахме направо. Във нас се крият малките ни празници, удавили копнежа от началото.
Изпращам ти едно желано  ехо, прикрито от мечти и запетаи. Почувствай го. И нека ме намериш, преди да съм прескочила безкрая,
защото ми е всяка скрита мисъл и всичко преживяно, и почувствано. А ето, днес го пускам да те види. И да затвори пътя ни към миналото.

Ако...

Изображение
Ако има какво да ти дам с едно мигване на очите,  ще е слънце и топлина, и  идея за някаква близост. Ще е вятър и рошави дни. Сутрин- силно кафе и цигара. Вечер- рой от звезди и сълзи, щастливи, които не парят. Ще са струни, мелодия, свят, който само ти си представяш. Ще е песен. А ти ще си цвят. И дъга. И море. И китари.

Want you. Dream you. . .

Изображение

Недостиг

Изображение
Не ми достигат няколко вселени, два сантиметра ръст и северняка, за да поскачам на въже. А после да спре да се върти под мен земята. Не ми достигат шапка, ръкавици и няколко щастливи пеперуди, за да превърна камъка на птица и после да се чувствам някак нужна. Не ми достигат неродено братство, разходка върху другата страна на опакото, с точки постоянство и жълтата, изтичаща река. Не ми достигат няколко минути, оранжев феникс, топла синева, във мен да се роди едно момиче, което да танцува със дъжда. Не ми достигаш ти, като спасение, горещо капучино, звездопад, на ръбчето на своите години да съм. И да се раждам нова пак...

Праг

Изображение
Щом любовта ти е измислен праг, аз няма смисъл даже да пристъпвам. Очакван е човешкият ни крах, а всяка зима идва като сблъсък на малки парашутчета от сняг с земята, на която сме поспрели. Светът е нищо повече от свят, когато няма с кой да се споделя. И всеки опит в търсене на друг болезнено полепва върху вените. И всичката ни кръв и всеки пулс очакват да намерим себе си в едни очи, в едно “ здравей” от днес, което да обърне с дъх представите, което да не е изкуствен жест и да обича всички недостатъци. . .
Но ако и вратата е измислен вход, дали си заслужава тази крачка? Аз няма да пристъпвам за подслон. Отвън вали. И нищо не очаквам.

Топло сиво

Изображение
Смрачава се и сигурно небето
за сетен път ще плаче върху мен. Не знам дали на триста километра   оттук усещаш - вече няма ден. Но знам, че след като измръзнеш, успееш ли веднъж да дишаш пак, привикваш. А и знаеш - в тази къща животът е безкраен кръговрат. Във този дом, издигнат върху думи, ту ти ми липсваш, ту пък аз на теб. Но няма смисъл шепот непотърсен да тича подир нас като дете... крилете на което сме използвали, наместо самолети, да летим. Прегърнало е сивото живота ни. И къщата ни - топъл, тъжен дим.

Твоя

Изображение
Аз искам да съм същата за тебе, за синьото небе и за луната, но тайно счупих всички бариери и някак си привикнах с тишината,
която ми тежи като бесило. Кои ръце да чакам да ме стоплят? Рисувах ти с очите си хвърчило, но няма вятърът причина да е кротък.
Прекрачих себе си и смачканите думи захвърлих скришом, в дъното на кошче. И тялото - ранено от куршуми, прикривах с всичкия горчив недостиг.
А кротката мъгла ме опакова и сложи надпис - тъжна безполезност. От толкова обикване и лудост, кажи ми - как да съм неистово вълшебна?
Кажи ми, как да съм небе за птици, с чии криле да се докосна до простора? От толкова изпуснати въздишки, пропуснах да ти кажа, че съм твоя.

Всичко

Изображение

Застой

Изображение