Топло сиво

Смрачава се и сигурно небето
за сетен път ще плаче върху мен.
Не знам дали на триста километра  
оттук усещаш - вече няма ден.
Но знам, че след като измръзнеш,
успееш ли веднъж да дишаш пак,
привикваш. А и знаеш - в тази къща
животът е безкраен кръговрат.
Във този дом, издигнат върху думи,
ту ти ми липсваш, ту пък аз на теб.
Но няма смисъл шепот непотърсен
да тича подир нас като дете...
крилете на което сме използвали,
наместо самолети, да летим.
Прегърнало е сивото живота ни.
И къщата ни - топъл, тъжен дим.

Коментари

Най-четени думи