Животът на мида

 

Дай ми късче небе и живота на някоя мида.

Ще мълча цял живот. Ще живея без думи.

Стига с тази любов,  закъсняла обидно.

Всичко в този живот е за миг. И за миг

                                                         се е свършило.

Ти за миг ми набра шепа пресни череши

и косата ми среши, че съвсем да ми тича.

Дадох лятото, дадох ти пъстро небето си.

И поляните наши, глухарчено истински.

А в очите ти весели, две малки костилки,

изрисувах едно нежно тихо “ Обичам те”.

Като ехо, което се крие от липсите,

да те следва,  щом спре учестеното дишане.

Да ти шепне, щом думите бавни се спънат

в непреплувано, бурно като обич море.

Неудавено утро като маг ще превръща

всяка рана в усмивка  на твойто лице.

И в безпътния делник на това съществуване сиво,

пак така ще мечтая за живота на мида.

Да живея без думи. А брегът всяка глътка да взима.

И да няма съвсем нищичко за обичане.