Животът на мида


 
Дай ми късче небе и живота на някоя мида.
Ще мълча цял живот. Ще живея без думи.
Стига с тази любов,  закъсняла обидно.
Всичко в този живот е за миг. И за миг
                                                         се е свършило.

Ти за миг ми набра шепа пресни череши
и косата ми среши, че съвсем да ми тича.
Дадох лятото, дадох ти пъстро небето си.
И поляните наши, глухарчено истински.

А в очите ти весели, две малки костилки,
изрисувах едно нежно тихо “ Обичам те”.
Като ехо, което се крие от липсите,
да те следва,  щом спре учестеното дишане.

Да ти шепне, щом думите бавни се спънат
в непреплувано, бурно като обич море.
Неудавено утро като маг ще превръща
всяка рана в усмивка  на твойто лице.

И в безпътния делник на това съществуване сиво,
пак така ще мечтая за живота на мида.
Да живея без думи. А брегът всяка глътка да взима.
И да няма съвсем нищичко за обичане.

Коментари

Най-четени думи