Всичко

Изчезвам. И не знам дали усещаш,

че скоро няма никак да ме има.

Премерено. На ден по сантиметър.

А другото е вятър с чуждо име.

А другото е опит за летене.

Но без криле е истинско безумство.

Ти никога не литна покрай мене,

аз никога не спрях да се усмихвам.

А жълтите ми, пясъчни обувки

внезапно се разтапят от сълзите.

Събувам се и тръгвам с други стъпки.

Илюзия ли? По-добре не питай...

Че току виж ти кажа колко много

не се побирам в себе си от болка.

Свали я тази чужда, мръсна кожа.

Аз нося вътре в мен (ако ти стиска)

една душа, която ми е всичко.

За някои е тежка като камък.

Свали си маската, да видя колко имаш.

Безкрайна празнота и недостатък...