Твоя

Аз искам да съм същата за тебе,

за синьото небе и за луната,

но тайно счупих всички бариери

и някак си привикнах с тишината,

която ми тежи като бесило.

Кои ръце да чакам да ме стоплят?

Рисувах ти с очите си хвърчило,

но няма вятърът причина да е кротък.

Прекрачих себе си и смачканите думи

захвърлих скришом, в дъното на кошче.

И тялото - ранено от куршуми,

прикривах с всичкия горчив недостиг.

А кротката мъгла ме опакова

и сложи надпис - тъжна безполезност.

От толкова обикване и лудост,

кажи ми - как да съм неистово вълшебна?

Кажи ми, как да съм небе за птици,

с чии криле да се докосна до простора?

От толкова изпуснати въздишки,

пропуснах да ти кажа, че съм твоя.