Публикации

Показват се публикации от Март, 2015

...и летят с други птици

Изображение
Всяка седмица е седмица на книгите и на малките радости. Харесвам този път, който ме изненадва с гледки и хора ^^
През изминалата седмица се радвах надве първи книги с поезия:"Голи стихове" от Теодора Тотева и "Между два града" на Стойчо Младенов.


"Слънцето залязва в чаша с вода,
Като кайсия на дъното.
Като опит от него да се направи сладко.
То се стича по хоризонта и е пръснат жълтък,
Оранжевата му плът раздира небесното си тяло.
Виждам профила на нощта.
Дядо надига чашата и изпива слънцето.
Сега знам къде е залязло.“ Отчертичката на А до завършека на Я човечността присъства и провокира, вълнува, замисля в поезията на Теди. Като една експлозия от емоции през различните години, срещи и вълнения, четейки, ще се чувствате, че пътувате. Поне на мен „Голи стихове“ ми донесе ново пътешествие, а радостта в очите на Теди – смисъл. http://podmosta.bg/dushevna-golota-i-obich-s-goli-stihove-ot-teodora-toteva/

Не са много мъжките книги с поезия, в които съм се влюбвала, но "…

Птиците четат поезия

Изображение
Срещнах две прекрасни книги с поезия в последната седмица на хора, чиято светлина ежедневно ме спасява.
Четенето на поезията на Аксиния Михайлова е много лично преживяване за мен. Да приседнеш на някой облак и да помълчиш с думите; болезнено да докосваш тялото си там, където някога са били крилете ти; увита в шал да прелистваш непознат град като книга. Да позволиш на живота да ти се случи в цялото му разнообразие.  http://podmosta.bg/smyana-na-ogledalata-ot-aksinia-mihaylo…/

„И няма смисъл да ти казвам,
че отсъствието също е глагол,
който се спряга само в сегашно време,
защото при теб е зима
и вече си затворил слушалката.“


А с "Една ампула мрак" от Виолета Христова спокойно можете да медитирате. Просто затворете очи и повтаряйте думите.Между страниците на книгата ще откриете, че понякога „дните са ръждиви“, човек има „часовник за сърце“, „реките вълшебници“ ни понасят в своето течение, понякога страховете вървят „на рояци, едно „есенно човечество“ ни среща, прегръща, ранява, …

:)

Изображение
...завръщане в синьото в неделя
преди да забравя
колко хубави са думите.

между тези малки страници-
цели домове,
истории,
приятели, които прегръщат.

не са обидени, че ме е нямало,
че не се обаждам, че съм млъкнала...

а аз, забравена в многоточието, разплитам кълбото и се връщам при себе си...