Публикации

Показват се публикации от Май, 2013

Същност

Изображение

***

Изображение
Зеленото в очите ми узрява.
И всеки миг ще се разпукне.
Не са сълзи това. Не съжалявам,
тъгата ми след лятото ще хукне…
Не си усещам пръстите. Немея.
И в другото си тяло се събуждам.
От болка се родих. Сега живея
далечна като стих недосънуван.
Далече от небето, разделено
на синьо и тъга необяснима.
Дъждовното дете у мен е време,
достатъчно и в този свят да влизам...

Не е

Изображение

Ден трети

Изображение

***

Изображение
От бездни вече свят ми се завива.
От лабиринти, дето нямат изход.
От много хора, дето си отиват.
От малкото, което много искам.

От почва почва да ми прилошава -
пръстта е суха като пусто село.
От спомени човек се разболява.
Камбаните са чужди. А котелът

звъни от празнота като душата.
Огнището мълчи. Пустее дворът.
Къде са птиците, смехът, децата.
Къде е пролетта ни, босонога?

Защо са всички спомени по-тежки?
А люлякът лилав порязва остро?
На мравчица прилича днес човекът
сред толкова товари и въпроси. . .

Превръщаме се в нищо, нищо, нищо…
щом всичкото накрая отминава?
Но тука, под ребрата като птиче,
една безкрайност в мен остава.

***

Изображение
През покрива на земната ни къща,
в пролуките, през земните прозорци,
опитва добрината да се върне
с един възкръснал спомен, ореолен.

Опитва светлината да пропука
черупките, в които закърняват
душите ни, приятелствата, чувствата.
И ние все по - често се раняваме.

И питам се ръцете ни ръце ли са,
във бедната, безвярна синева,
когато не прегръщат, а разпъват
с цената на най - близката сълза.

И питам се сърцата ни сърца ли са,
когато няма длан и рамо,топло.
Когато домовете ни са чужди,
и всичко светло вътре е в недостиг.

Опитва добрината да се върне,
дори да сме затръшнали вратите.
През дупките от земните ни кръстове
ни вика вярата, за да възкръсне(м) . . .