Не е

Не е пролет. Само те докосвам
с мисълта, че всичко ще възкръсне.
Стръкче детелини зрее нощем,
сутрин във очите ми се пръсва.
Няма благи вести. И не свети
нищо, дето може да ме стопли.
Чувствам се на дъното на нещо,
остро като връх на тежка котва.
И не чувам верните въпроси.
Думите са чужди, черни врани.
Искам нещо хубаво да нося,
в някой като радост да остана.
И тупти във тъмното кокиче-
светъл сън във двете слепоочия.
Не е пролет.  Ала я обичам

като вечен, неугасващ спомен.