***

Зеленото в очите ми узрява.
И всеки миг ще се разпукне.
Не са сълзи това. Не съжалявам,
тъгата ми след лятото ще хукне…
Не си усещам пръстите. Немея.
И в другото си тяло се събуждам.
От болка се родих. Сега живея
далечна като стих недосънуван.
Далече от небето, разделено
на синьо и тъга необяснима.
Дъждовното дете у мен е време,
достатъчно и в този свят да влизам...