***

През покрива на земната ни къща,
в пролуките, през земните прозорци,
опитва добрината да се върне
с един възкръснал спомен, ореолен.

Опитва светлината да пропука
черупките, в които закърняват
душите ни, приятелствата, чувствата.
А ние все по-често се раняваме.

И питам се ръцете ни - ръце ли са,
във бедната, безвярна синева,
когато не прегръщат, а разпъват
с цената на най-близката сълза.

Питам се сърцата ни - сърца ли са,
когато няма длан и рамо, топло.
Когато домовете ни са чужди,
и всичко светло вътре е в недостиг.

Опитва добрината да се върне,
дори да сме затръшнали вратите.
През дупките от земните ни кръстове
ни вика вярата, за да възкръсне(м)...