***
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgebRlID3Q7muvI7jMA3MBrni9Wb7LAI_w7R14O_fCSo2fdAf0U0byXcSNZL9-T6hajG0dtd8gw-MHS67EFv7JyksLy-L4IYPMwhLx-Exmb2w8dYleGBRfKz4O3R24U0W3x-LopiHf8hed-/s1600/tumblr_lr4qebEIXD1r2x4k2o1_500_large.jpg)
в пролуките, през земните прозорци,
опитва добрината да се върне
с един възкръснал спомен, ореолен.
Опитва светлината да пропука
черупките, в които закърняват
душите ни, приятелствата, чувствата.
А ние все по-често се раняваме.
И питам се ръцете ни - ръце ли са,
във бедната, безвярна синева,
когато не прегръщат, а разпъват
с цената на най-близката сълза.
Питам се сърцата ни - сърца ли са,
когато няма длан и рамо, топло.
Когато домовете ни са чужди,
и всичко светло вътре е в недостиг.
Опитва добрината да се върне,
дори да сме затръшнали вратите.
През дупките от земните ни кръстове
ни вика вярата, за да възкръсне(м)...
Коментари
Публикуване на коментар