Публикации

Показват се публикации от Октомври, 2017

Вечният Виктор Пасков

Изображение
Трябва да е било меко слънчево утро в началото на есента… вероятно то е било обагрено с някакви багри — но какви?
Съществуват ли още такива багри?
В момента, в който пиша тези редове, навън ръми ситно: късна есенна вечер. Срещуположните блокове изглеждат лилави в мръсносивата мъгла. От време на време долу спира рейс, с отварящо-затваряща се врата. В стаята пълзят сенки, но сянката на Георг Хених не е между тях. Никога не съм усещал самотата тъй силно., „Балада за Георг Хених“
Отдавна не съм наминавала тук, но за Пасков си заслужа да се пише и говори максимално. Ако въобще човек може да намери подходящите думи, ако въобще може да изрази дори частица от емоциите, които предизвиква творчеството му.

Рядко се запалвам безумно по нещо. Нямам един единствен любим автор, нито книга, нито филм. Е, може би понякога слушам една и съща песен дни наред (или месеци). Не обичам окулторяването, не намирам за нужно да поставяме на пиедестал каквото и да е. Опитвам да приемам изкуството, а и живота с от…