Птиците четат поезия

Срещнах две прекрасни книги с поезия в последната седмица на хора, чиято светлина ежедневно ме спасява.
Четенето на поезията на Аксиния Михайлова е много лично преживяване за мен. Да приседнеш на някой облак и да помълчиш с думите; болезнено да докосваш тялото си там, където някога са били крилете ти; увита в шал да прелистваш непознат град като книга. Да позволиш на живота да ти се случи в цялото му разнообразие.  http://podmosta.bg/smyana-na-ogledalata-ot-aksinia-mihaylo…/

„И няма смисъл да ти казвам,
че отсъствието също е глагол,
който се спряга само в сегашно време,
защото при теб е зима
и вече си затворил слушалката.“

А с "Една ампула мрак" от Виолета Христова спокойно можете да медитирате. Просто затворете очи и повтаряйте думите.Между страниците на книгата ще откриете, че понякога „дните са ръждиви“, човек има „часовник за сърце“, „реките вълшебници“ ни понасят в своето течение, понякога страховете вървят „на рояци“, едно „есенно човечество“ ни среща, прегръща, ранява, а „щастливите светулки на смеха“ ни спасяват. Силно препоръчвам за откриване на светлината! http://podmosta.bg/edna-ampula-mrak-ot-violeta-hristova/

„Ей така човек се разминава със себе си,

насред срама си се вдъхновява.

Нищо твое няма да те отмине.

Но нищо чуждо не те заслужава…“