...

Извади ме от скоби и улици,

от запетаи и всякакви точки.

Приюти ме на топло на устните

и дълго така си ме спомняй.

И дълго така ме сънувай-

утеха на твоето рамо,

тъгата, когато се стъмни

и оттенък в тавана,

сянката на стената

и дъхът на липите,

тишината,

когато ме няма,

само твоето,

твое момиче. . .