Следлятно

"Едно нещо не му харесвам на лятото... 

и то е, че към края 

започва да си

 отива твърде бързо!" - Ъруин Шоу

Ако този сезон, черупка на счупена мида,

бе по-дълъг от сън, някъде скрито откраднат,

щях да бъда дете, родено в окото на изгрева

и да знам как да дишам, когато вече е празно

във сърцето ми, кораб с платна - диви лебеди.

И въжета, с които опитвам света да издърпам.

Ала знам, че когато, често  в солените вечери,

съм сама, аз просто няма къде да се върна...

И се нижат минутите, пясъчно нежни прашинки.

Няма как да се спра с тази лудост, горяща в очите.

Като котка по покрив се движат ръцете на мислите

и ме сграбчвам, и хвърлят във пламък от истини...

Че когато септември със дъжд ме събуди и хапе

есента, като вълк, прегладнял от тъга и обиди,

аз ще тръгна, а влакът ще бъде убийствена карма.

Няма нищо да знам. И никой да мисля за ближен.