Следлятно


"Едно нещо не му харесвам на лятото... 
и то е, че към края 
започва да си
 отива твърде бързо!" - Ъруин Шоу



Ако този сезон, черупка на счупена мида,
бе по-дълъг от сън, някъде скрито откраднат,
щях да бъда дете, родено в окото на изгрева
и да знам как да дишам, когато вече е празно

във сърцето ми, кораб с платна - диви лебеди.
И въжета, с които опитвам света да издърпам.
Ала знам, че когато, често  в солените вечери,
съм сама, аз просто няма къде да се върна...

И се нижат минутите, пясъчно нежни прашинки.
Няма как да се спра с тази лудост, горяща в очите.
Като котка по покрив се движат ръцете на мислите
и ме сграбчвам, и хвърлят във пламък от истини...

Че когато септември със дъжд ме събуди и хапе
есента, като вълк, прегладнял от тъга и обиди,
аз ще тръгна, а влакът ще бъде убийствена карма.
Няма нищо да знам. И никой да мисля за ближен.

Коментари

Най-четени думи