Докато аз...

Докато аз тук мълча, 

някой някъде говори.
Докато аз тук тъжа, 

някой някъде е щастлив.
Дакато аз тук съм щастлива, 

някой някъде плаче.
Докато аз тук стоя, 

някой някъде ме мисли.
А аз нямам представа.

И ми се струва , 

че понякога нямаме идея колко неща се случват около нас.
А всъщност, когато тук идва нощта, в Африка изгрява слънце. 

И си мисля... значи винаги има надежда. 

И точно, когато я изгубим, нещо се поява, 

за да ни припомни, че слънцето винаги ще изгрява. 

Някой ден. Някъде. 

Защото нищо не е само бяло. 

Нито само черно. 

И дори,когато тъжим, има радост. 

И когато се радваме- тъга...