***

Бродирана мъгла
и паякови нощи
ме дебнат и не знам
дали ме има още.
Сълза е този ден.
Заключвам
тишината.
Не се прераждай в мен.
Пре много е тъгата.
От мисли ме боли.

От дишането също.
Аз бягам. А назад
няма връщане към вкъщи.
Понеже нямам дом.
И тази къщичка се срути.
Запалих клада,
търсейки подслон
и няколко светулки.

А вън една
бродирана мъгла
и паякови нощи
ме дебнат и не знам
дали съм аз,
дали ме има още...