Такава неделя

Годината е кишава и мокра
и сигурно е трудно да повярваш.
Откакто дядо се пресели горе
не се познавам, а пораствам,

не се усещам, а ме чувства
светът. И сигурно е глупаво.
И сигурно е странно като чувство,

в което другият е влюбен.

Но много ми е тихо и не помня
от колко време кучето не лае.
Ако се пресегна- ще докосна
навярно сълзите на дядо в рая,

когато завали, когато облак
се стели над главата ми неделно.
В неделя си отиде. Още помня.
Сега по капките ми праща нежност.