Докато светът спи, ние се свързваме 🤱или как кърменето ме спаси

В световната седмица на кърменето, което тази година е под наслов "Кърменето като приоритет - да изградим устойчива подкрепяща среда" оставям тук един текст от миналата година с още една година стаж и малко размисли по темата, какво се промени за мен и в кое от твърденията си още вярвам. 

Много ми се иска да кажа нещо в световната седмица на кърменето, като човек, за когото голяма част от ежедневието в последните почти 5 месеца минава така, понеже и по тази тема забелязвам много крайни изказвания. И понеже кърменето беше моето спасение след раждането и онзи пристан утеха, който ме приюти в моментите, в които мислех, че едва ли някога ще мога да ставам като преди. Буквално. Изписах доста неща в тефтерите по темата, включително съвети за добро начало, които се надявам някой ден да са от полза и на друг. Истината е, че много хубави разговори се родиха покрай него през тази година, но виждах понякога и болка (буквално), и вина. Мисля, че едно от най-важните неща, за да преживяваме този живот пълноценно, е да сме искрени и за хубавото, и за лошото. Не е срамно да кажеш, че не можеш повече, че не се получава или че си изморена, нито да потърсиш помощ. Някъде към 10 месец аз осъзнах, че отдавам тялото си 24/7 и макар че знаех, че винаги мога да излиза, постоянното ми мислене беше (а и все още е), че трябва да се прибера бързо, а ако излизахме заедно - да облека подходящи дрехи за кърмене. Когато хората казват, че това е по-лесното, едва ли имат предвид всички фактори за случването му. Естествената връзка играе огромна роля, доверието в естествените процеси, но понякога и усилието, което полагаш (без то да трови теб самия, защото тогава това, с което подхранваш детето си не е добро за него), с колко нежност се стараеш има значение. 

👶За мен кърменето е едно от най-хубавите неща (заедно с бебеносеното), които може да преживее една жена и искрено го пожелавам на всички, за които предстои.
Но и едно от най-трудните. И за много жени не се получава въпреки всички усилия, които полагат. Има толкова много специфики - от физиология на майката и бебето, през психологическа нагласа и емоционално състояние, до среда и обстоятелства в ежедневието, за които не си даваме сметка (дори човек като мен, израснал в семейство с много жени).

Година по-късно добавям това, че менталното здраве на майката винаги трябва да е приоритет - да кърмиш на всяка цена, но да не се чувстваш комфортно в това, би донесло повече негативи за бебето, отколкото ползи. Защото през кърменето даваме не просто храна за детето си, а спокойствие, сигурност, изграждаме силна връзка, която всъщност се усеща на едно много дълбоко ниво. Вярвам, че добро нахранението човече като новороден расте емоционално заситен възрастен, защото в съзнанието му е запечатан кода, че може да намери утеха, успокоение, че не си сам на тази земя, някой те обича и ще бъде до теб винаги, някой ще те чуе и това е най-важното. 

🍄Много ми се иска да не живеем в общество, което е в постоянна крайност. Прекрасно е, че има толкова много специалисти днес в толкова много области, но и малко обезкуражаващо, че в моменти, в които имаш нужда от подкрепа, по-скоро ще се намери някой да ти се накара.

През тази година доста често четях безвъзмездните съвети на консултантите по кърмене, следях много профили в социалните мрежи и отварях книгата на Хедра - и вече знам, че никак не е лесно да си полезен за човек, който преживява емоционално и физически толкова много промени след раждането на детето си - определено се иска силна емпатия, и за мен е много вдъхновяващо да срещам такива хора. Видях и колко често педиатрите нямат опита и знанията, и затова наистина е по-добре да се разчита на сертифицирани специалисти, за които това е мисия. Оставям тук няколко полезни линка за вдъхновение и подкрепа: 

• Всичко за кърменето
• Кърменето като начин на живот 
• The breastfeeding mentor
• Един от най-хубавите текстове за краят на кърменето

⭐️Респект и благодарност за хората, които успяват да те успокоят и с 2-3 думи да наместят картинката от влакчето, на което си в първите седмици с новото човече в ръцете ти. Респект за всяка майка, кърмила 2 дни, 2 седмици, 2 месеца или 2 години, за всяка майка, която прави всичко възможно да запази лактацията си, включително да носи помпата със себе си на всякакви места, за онази, която познава болката, когато бебето заплаче и докаже тази невероятна симбиоза, но и за онази, която знае, че не всичко е само инстинкт. За майката и моя приятелка, която дарява кърма, но няма да я откриете в социалните мрежи, а ми даде най-добрите съвети. За всички онези жени, чиито истории няма да научим, но това не прави усилията им по-малко значими.

Първите 24 часа след раждането не бях на себе си, но това не ни попречи да се свържем в момента, в който имахме възможност за кърмене - така че нищо не е крайно и изгубено, ако не започнете веднага. Съветът ми след година може би бил - не приемай всяко твърдение за абсолютна истина и важащо и за теб. Възможно е отделянето в първите дни да повлияе на лактацията негативно и да затрудни кърменето, но е възможно и да не е така - нищо не важи за всеки. Връзката е силна и само очаква да я намериш. 

Все още вярвам, че най-важното нещо е спокойствието (поне за нас у дома). Ако ти носи спокойствие да спите заедно, прави го. Първите месеци са толкова важни за физическото и емоционалното състояние, че нито за миг не съм съжалила, че голяма част от дните ми минаваха между дивана и спалнята. Съжалила съм само, когато не съм послушала себе си. Всъщност едно от най-добрите ми решения беше да огранича много контактите си в първите месеци и да не обсъждам особено решенията, които взимам за това как храня детето си, и мисля, че това беше от съществено значение за емоционалната ми стабилност. Коментари от сорта на "не качва достатъчно", "защо така правиш", "защо не му даваш вода, защо не му даваш адаптирано мляко", "ама еди кой си прави еди как си" въобще не работят в полза на една жена, която току-що е станала майка и достатъчно много се съмнява сама в себе си, че да има още съмняващи се около нея. Ако не можеш да замълчиш или кажеш нещо окуражително, по-добре излез от стаята. 

Ако просто гледаш отстрани всичко изглежда супер абстрактно и далечно - извинявам се на майките, които дори не съм знаела какво да попитам след раждането. Кърменето и майчинството наистина са от онези неща, които можеш да разбереш само, ако ги преживееш самият ти.

И не на последно място - във всяко нещо има доза късмет, шанс, божествена частица, над която нямаме контрол. Ако все още не си го открил, то вероятно не си правил всичко възможно, гледайки как просто не се получава. Да, усилията винаги си струват, но го има и онзи мъничък шанс, че не всичко зависи от теб...

Нека бъдем по-подкрепящи и проявяващи разбиране, и си осигуряваме едни на други спокойна среда, в която растат спокойни човеци. Вярвам, че има смисъл. 

Сега, като поглеждам назад, имам толкова хубави спомени покрай кърменето и изминалата година - пътувания, чакане по летища и стотици километри, преживени заедно. Благодарна съм <3