Балийско село, 2023

 

По млечния път от гладните ти устни
до успокоението, което носи гръдта ми
отново преживявам
медитация
като дъжд в подножието на планината Агунг,
който се изсипва от небето
и аз се питам

това същото небе ли е, под което плачех,
това същата земя ли е, по която стъпвах с подкосени крака,
това същото сърце ли е, което се пръсна,
а сега така смирено тупти,
докато ме поглеждаш със сините си очи и ми казваш

благодаря, че оцеля.

И най-после разбирам
любимото място в Бали на моя водач -

у дома.