никога

 

Аз никога и никъде

не мога да се събера изцяло,

не мога да се побера изцяло,

не мога да се впиша.

Ще има винаги забравени тефтери,

усмивки за специални случаи

и някое и друго позабравено

отключване на същността.

Прозорците ще са затворени

и чашата с вода ще е оставена –

там устните докосвали са други

устни и чело, и длани…

Балконите ще са ми близки винаги,

където и да гледам изгреви,

където и да ме вали обилно –

сълзите ще се сливат с дъждовете

и облаците ще прегръщат гледки,

докато мълча и запечатвам гледки.

Аз никога и никъде не мога да се събера изцяло,

не мога да се побера изцяло,

не мога да се впиша.

И част от мен завинаги ще е изгубена,

във всяка стая вдишвала съм себе си,

най-вече както ме открива другия,

каквато съм останала в ръцете му.