Закъсняла поезия - точно навреме

 

6 октомври, 2019 година. 

Записваме у дома, седим по пода и диваните, пием капучино и говорим за есента. Някак хаотично вадя стихосбирки и започваме да четем и правим записи. Аз съм болна, гласът ми се изгубил някъде, но нямам идея за следващата есен и какво би било да си болен, сега е просто сезонното. Нямам идея колко нужни ще са ни тези записи. Една година отлагам да ги сглобя и да благодаря на тези момичета – че ей така можем да споделяме едно пространство, в което четем поезия.

Тези записи са още едно доказателство, че онова, което живее у нас, все някога ще се роди, все някога ще заживее...въпреки страховете, неувереността, въпреки цялата лудост наоколо.

Думите са спасение, така банално е да го казвам.

Аз чета Иван Ланджев, Недоразумението.

Елена Мончева чете Аксиния Михайлова, Дъжд.

Атанаска Илинчева чете Елица Мавродинова, Евентуална поема. 

Emilia Naydenova · Закъсняла поезия - точно навреме