В разгара на лятото, 2025

 Захванала съм се да боядисвам старите столове на баба и дядо. Най-тихото време от деня е, почти мога да чуя дишането на детето си от другата стая. Навън юли наближава най-горещия си момент, лек полъх раздвижва въздуха в стаята, а аз усещам как сърцебиенето ми се учестява. Никой не минава по улицата, точно в този момент малините в малинака се пълнят с оня необясним цвят между червено и розово. Вчера за първи път съседското дете извика името на сина ми, а в този момент над главите ни прелетя щъркел и аз осъзнах, че един ден някой друг ще го обича, вика, търси - някой непознат. 

И ми се прииска да споделя няколко неща тук - от любов към писането вечер и искреността в думите, дори да те е нямало дълго време: 

"Песента на бързолетите" е в Goodreads, ако сте я прочели и искате да ми оставите оценка и няколко думи: https://www.goodreads.com/book/show/235138737

Разговор с мен за Радио Пловдив можете да чуете тук: https://bnr.bg/plovdiv/post/102182562/pesenta-na-barzoletite-e-novata-kniga-na-emilia-naidenova. Все ми се иска да кажа още за тази книга - като например, че едно от основните ѝ послания е да сме внимателни едни с други. В последните дни покрай всички дискусии за отношението в родилните отделения още повече. 

Мисля си и за невидимите нишки, провокирана от нов проект на любим човек - там, където фотографията и психотерапията ще се срещнат, и знам, че понякога дори някоя връзка да изглежда далечна - някога създадена у нас, има я. Представям си ги точно като нишки, връвчици, които се удължават и понякога така се оплитат в други нишки, че не можем да ги разделим. Ето тук, ако искате да ви снима някой с душа: nishka.between.us. 

Наскоро покрай Албена Тодорова открих Четвъртъчна поезия на книжарница Махала и Йордан Жечев и изслушах всичко, та споделям и на вас - този подкаст е всичко, за което си мечтаех преди години да направя и за което чувах, че никой няма да слуша - добра поезия, доза размисли, хубав глас и добър избор на музика в точната дължина да си вземеш глътка въздух, да повярваш на този свят още мъничко, да се влюбиш в думи. 

А в момента пътувам из Пирин с Капка Касабова и този път художествената ѝ документалистика ме завладя много. Преди това прочетох книга, която смятам, че заслужава да остане и тук - "И леглото ни е зеленина" от Виолета Радкова:

 Чета и устата ми се пълни с бисери, чета на глас и искам цялата да я прочета на един дъх, искам да я прочета, така че повече хора да я чуят, да чуят точно тези думи, тази история. Такова писане ми напомня някои от любимите ми писатели като Юдженидис и Вергезе - хубава, плътна, жива история и в същото време богат език, изкусно разказване, с което потъваш, представяш си, усещаш, преживяваш и ставаш едно с “И леглото ни е зеленина”. И искаш да се държиш здраво за такива книги, защото повече от всичко ти напомнят какво е добра литература и те карат да се чувстваш жив.

Вече бях чела много отзиви за книгата, отделни хора ми писаха, че точно на мен много ще ми хареса и наистина - съвсем спокойно можех и исках да я прочета за един ден.

Един зелен фитил в мен ми нашепва, че това ще е Книгата на тази година за мен. Докато четях, постоянно си казвах - дори тук да свърши, дори това да беше - такива книги са богатство! И в същото време задъхано обръщах страниците и се вълнувах с Иван (така близък до душата ми).

Искрени поздравления и възхищение за Виолета Радкова! Нямам търпение за следващите истории, които ще ни разкаже.

"Понякога побеждава сила, която изглежда нечиста или по-долна в сравнение с другата, която пък може да е възвишена, като бял гълъб в чисто небе. Но невинаги е нужно над главата ни да кръжи бял гълъб. И има време, в което е нужно да се наведем надолу и да погалим черния звяр в краката ни. Нещата не се делят на горни и долни, добри и лоши, а на нужни и ненужни в момента. Ако човек успее да направи това разделение, без да страда, без да чувства горчивина, че е извършил нещо нередно, грешно, ужасно, животът му би бил много по-лек."

Надявам се до скоро, без сериозни намерения за редовни месечни публикации, но с надеждата, че поривите за споделяне на неща, които заслужават внимание ще са чести и неудържими, а щъркелите ще са все така над главите ни :))