Стъкълца


Пред мен празнотата се пуква на части.
Забива парченца в зениците черни.
Каквото изплаках сега ме причаква
от мен да си вземе каквото не чезне,
каквото остава след края на всичко,
след хора, съдби и сърца споделени.
Остава ми нещо. Остава ми всичко,
което посято във мене живее.
Което, подобно кокиче, причаква
една пролет няма, сама и различна.
На слънцето вярва. Ужасно му вярва.
И друго не чака и друго не иска.
Пред мен тишината се пуква на части.
Забива стъкла във очите зелени.
Не ми се очаква, защото не вярвам,
че някой във мен ще намери спасение...

Коментари

Най-четени думи