Преходна

Такава съм преходна. Такава съм смърт,
че даже разплаквам небето.
Съвсем не пораснах много на ръст
и не претендирах за вечност.

Съвсем си останах голямо дете.
Звездите събирах във дланите вечер.
Ако някога млъкна, ще е в ден,
във който светът ще изчезне.

Ако някога спра няма да е във петък.
Може би ще вали. И ще е отнесено.
Като някакъв августов парещ оттенък
върху кожата ми ще се полепва.

Като някакъв слънчев седефен пясък
в косата ми като лято ще се създава.
По-солено море от сълзите ми няма.
Затова не предавай натататък.

Такава съм преходна. Такава съм смърт,
че даже удавям морето.
Вървя по земята. И всичко е пръст.
Пръст и никаква вечност.