***

Не съм от тук. Не съм за тук.
Пътувам винаги от синьото.
От капките на тихия капчук,
от сълзите на вятъра и юли.
От морското небе, в което ти
удавяш истини и себе си,
събирам в длани сили и сълзи
за облаците дъждосеещи.
Защото на земята няма свят.
Единствени са кулите от думи.

В гръдта си земната околовръст
ни прави твърде много други...

А другостта е тежка. И боли.
На късове разделя същността ми.
Цяла ли съм? Аз ли съм? Вали.
Следващият изгрев е душата ми.