В очите ми

Улиците тихи ме преследват
в глухото, нестихващо мълчание.
Иска ми се пак да те погледна
с тръпнещо, изгарящо желание.
В очите ми примигват светофари,
които са угасващи надежди.
Ръцете ми отдавна са раздрани.
Сърцето ми се свива от копнежи.

По устните залепнала е сладост,
която ми горчи като отрова.
Шептейки, вятърът ме гали,
а утрото - замръзнало от болка.
В очите ми прелитат самолети,
които се разбиват в тъмнината.
И стъпките ми дишат уморени
от дългото пътуване към здрача.

Мечтите ми са малки парашути.
А аз съм лека, бяла птица.
Крилете ми - хартиени и сухи,
не са намерили небе, да ги опитам.