Да ме познаеш


В булевардната прозрачна тишина
мъглата ме поглъща на парченца,
когато няма път обратно към дома,
по стъпките ще ме познаеш и че шепна.
По улиците, боядисани във сиво,
в които се изгубвам всеки път,
когато просто знам, че си отиваш.
И утре друг ще бъде с мен денят.

По думите, които не прошепвам,
но гонят ме подобно пеперуди.
Крилете им, прозрачни като трепет,
рисуват сънища, в които ти танцувам.
По светлото на  мокрите очи,
в които скрити са горещи залези.
Сълзите - топъл дъжд е приютил,
в най-яркото на  жълтите си фарове.

По моите послания по слънцето
и пратения ураган да ме намериш.
Ръцете ми са сухи за прегръщане,
прегръдките – изплакани недели...

Коментари

Най-четени думи