Да ме познаеш

В булевардната прозрачна тишина

мъглата ме поглъща на парченца,

когато няма път обратно към дома,

по стъпките ще ме познаеш и че шепна.

По улиците, боядисани във сиво,

в които се изгубвам всеки път,

когато просто знам, че си отиваш.

И утре друг ще бъде с мен денят.

По думите, които не прошепвам,

но гонят ме подобно пеперуди.

Крилете им, прозрачни като трепет,

рисуват сънища, в които ти танцувам.

По светлото на  мокрите очи,

в които скрити са горещи залези.

Сълзите - топъл дъжд е приютил,

в най-яркото на  жълтите си фарове.

По моите послания по слънцето

и пратения ураган да ме намериш.

Ръцете ми са сухи за прегръщане,

прегръдките – изплакани недели...