Твоето име


Небето си ще кръстя с твойто име.
По някой облак тихо ще ти пратя дъх
за този ден, когато нежно ще си идеш
и лепкава тъга ще постелеш отвън.

И ще те викам. А крилете ще настръхват
от въздуха, невдишван в слънчев ден.
И също нощем на звездите ще разкривам -
единствен бряг да се спася намерих в теб,

защото ти си капките дъждец през май
и най-красивата ми пролет през ноември.
Когато скривам думите си в чаша чай,
аз знам, че някъде отново с мен си.

И кротко ще те разпознавам във съня си.
А ти ще ми припомняш, че си мъж.
Ще стискам в шепи тъжните си тайни
и ще говоря, ще говоря, без да спра...

за нощите, в които те обикнах скришом,
а ти внимателно ми подари небе.
И името ти с пръсти ще изписвам
по изпотените стъкла...  като дете...

Коментари

Най-четени думи