Твоето име
Небето си ще кръстя с твойто име.
По някой облак тихо ще ти пратя
дъх
за този ден, когато нежно ще си
идеш
и лепкава тъга ще постелеш отвън.
И ще те викам. А крилете ще
настръхват
от въздуха, невдишван в слънчев
ден.
И също нощем на звездите ще
разкривам -
единствен бряг да се спася намерих
в теб,
защото ти си капките дъждец през
май
и най-красивата ми пролет през
ноември.
Когато скривам думите си в чаша
чай,
аз знам, че някъде отново с мен
си.
И кротко ще те разпознавам във
съня си.
А ти ще ми припомняш, че си мъж.
Ще стискам в шепи тъжните си тайни
и ще говоря, ще говоря, без да
спра...
за нощите, в които те обикнах
скришом,
а ти внимателно ми подари небе.
И името ти с пръсти ще изписвам
по изпотените стъкла... като
дете...
Коментари
Публикуване на коментар