Родих ти дъщеря

Родих ти дъщеря като от приказка,

зачената от дългите ни разговори.

В очите ù, усмихнати, се гонят изгреви

и толкова прилична е на вятъра.

И толкова е хубава в ръцете ти,

че някак си почти е нереално.

Красива е. А, пеперудени, крилете ù

са всичките ни тайни и желания.

А ти я учиш силно на обичане

и нежно ù разплиташ страховете,

че толкова е тъжно да си птица,

зачената от думи на поети.

Родих ти дъщеря, за да ме имаш.

И аз да си те спомням вечер тайно.

А тя да бъде всичките ни смисли,

когато се разминем, без да знаем...

как топва пръстче в шоколада

и колко е красива, щом вали,

а ние с теб сме малки и не зная

дали е истина, или сме толкова сами..