Прошепни ми

Преди да се разкъса на парчета

краткото, като минута, утро,

две птици галеха с крилете си небето

и думите умираха безмълвно.

Ръцете ми са празни раковини.

Моретата ми взеха дните.

А аз редя безкрайни пирамиди,

но нямам сили слънцето да стигна.

Мълча. И явно ми е тихо,

когато те рисувам по прозореца.

По покривите чакат керемиди

и щъркели, приличащи на хора.

А нещо в мен навярно си отива.

Ушите ми са кухи раковини.

И няма как до тебе да достигна.

Дърветата изпращат тъжна зима.

Навярно ми е хладно без причина

и сълзите напомнят водопади.

Но как да те намеря - прошепни ми.

И аз ще се затичам. Да те хвана.