Бездни

“Да се отдалечим, защото всяка
прегръдка между бездни ражда мрак.”Д. Тонев

Не сме съвсем на“ ти” със теб. Не сме

един до друг, макар да си го мислим.
И ще опитам да мълча сега поне,
когато свършвам с нашите измислици-

да не отделяме света си, близки с теб,
щом мислим си, че вече ще се случим.
Каква илюзия? ! Какви ти рамене? !
Когато в нас блести следа от слюда,

когато в нас живее студ и мрак.
И сигурно не сме съвсем човеци.
Наопаки ни гледа шепа страх
с едно око, което все ни свети.

И цялата ни същност е една
дълбока бездна, пълна с хищни вълци.
И -кост по кост- изяждат любовта,
в която все измъчено се гушим. . .

Но по- добре, но по- добре е с теб
да се откъснем- два астероида.
След този взрив не се живее. Не!
Аз бях дотук. А ти... си си отишъл.