Жерав

Като жерав и тази любов ще се връща

в две изстинали длани, във мойте очи.

И преди хладен вятър и тях да затръшне,

ще отворим врати на дома от мечти.

Тук луната, усмихната, нощем ще гали,

ще танцува по нашите топли страни,

на лицата ни, някак по детски заспали

във прегръдка от слънце на щастливи очи.

Тази къща ще бъде красивият замък -

със пердета, бродирани от топлина

и прозорците - светли светулки през август.

Ще танцуваме ние - двама луди в дъжда.

От усмивки и смях, и от допир на устни

ще се пръска домът- този, нашият дом!

А пък ние, прилични на шепоти късни,

ще си казваме думи и ще бъдем едно...

Като жерав, подобно на тиха утеха

зная тази любов ще се връща при мен.

До тогава... докато сама се намеря,

ще те пазя в сърцето на идния ден...