Дар


( на Костенец и всички лета)

Само миг да се върна и  после в света ще е друго.
Ще затворя очи. След минута съм там, във игри.
Имам детство без дъх. И съвсем не мирише на дюли.
Но пък всички звезди в детски мънички длани е скрил
Имам детство без дъх. И съвсем не мирише на дюли.
Но пък всички звезди в детски мънички длани е скрил.

Там, където със дни под узрелите тежки лозници
не веднъж съм се била до кръв с две-три смели пчели.
И където на дървена люлка, със вятър в петите,
съм достигала с пръстче Господните тъжни очи.

И чешмата зад мене, прохладна и в себе си нежна, 
ми е пяла до сън най-приспивната песен през май.
Върху устните спрял, като вчерашен влак, полумесецът,
а в сърцето ми кипват въпроси и три чаши чай.

Сутрин споря с щурец, после дъх ще отпусна в сеното.
С баба мир ще подиря. И котката в мен ще заспи.
Като някакво царство  ще видя небето отдолу,
докато нямам дъх после всички лудешки игри.

Днес краката ми, боси, още търсят я тази вселена,
този спомен - червен, като покрив на село,  пожар.
Няма как от душата ми някой въобще да я вземе.
Тя е моята тайна. И моят единствен, откъслечен дар.

Коментари

Най-четени думи