Неочаквано

Очаквах да срутиш небето и разклатил земята,

да отрониш невинно от дървото ни ябълки.

Да замериш по мен. Виж, Адам не е смятал,

че ще стигне дотук този свят от предатели.

Само аз съм очаквала като тътен да викнеш,

градове да рушиш в тази сляпа безкрайност.

Само не да простиш. И задъхан да искаш,

вместо дива любов, да останем приятели. . .

Само не оскърбен да се гушиш във рани.

Предпочитам торнадо на прах да ме смели.

На това му се казва хептен оцеляване.

Друго име е всъщност на мъртво родени.

Все ще мога да стана и с надежди безплътни,

дори и да няма нищо здраво във мене.

Поискай живот! И като хап ще преглътна

всичко друго, с което не успя да ме вземеш,

всичко друго, с което си отчупвал по малко

от душата ми - къща на диви светулки.

Това ще е краят на свят от реалности.

И начало на свят, в който с теб ще се случим. . .