Писта за (не)излитане

Свърших с този живот. Пуснах котва и край.

Довърши всички глупави сделки със времето.

Вместо мен поплачи. Вместо мен се отдай

на дъжда и на хората. В тихите улици

вместо мен прекоси, с глухи стъпки на мъж,

който някога нещо във мен е обичал.

Който нищо не каза и нито веднъж

не оспори тъгата на нашето вричане.

Вместо мен оживей. Аз не мога. Насън

вдигам писта, която е старт, за да литна.

А от утре навън търся дом, много друг,

в който нищо от теб няма вече да липсва.

Че бездъхна съм тук. Дробовете ми спряха

тогава, когато просто спряхме се с теб.

Имам писта от днес. А за утре не зная.

Аз съм птица сега. И никога вече човек.