След мен

След мен ще ти остане само вятър,

обърнато небе със водорасли,

море с звезди и няколко рапана,

и любовта ми, вече като братство.

И вместо дъжд ще те засипва пясък,

който няма как да си зашепиш.

Това е времето- солен отрязък

от лудият живот през километри.

Какво са разстоянията, всъщност,

пред чувството не просто да си земен,

пред мисълта не просто да откъснеш

любов, с която после да живееш.

Да бъдеш нещо. Някой. Повече.

Представям си, че нищо не е тленно.

И нека, хайде, да се обзаложим,

че аз ще оцелея. . . Непременно

вземи си запиши, защото няма      

от мен да ти остане даже спомен.

Когато даваш- винаги забравят.

И само ако вземеш- ще те помнят.