Полети и думи

В световната седмица на кърменето, което тази година е под наслов "Кърменето като приоритет - да изградим устойчива подкрепяща среда" оставям тук един текст от миналата година с още една година стаж и малко размисли по темата, какво се промени за мен и в кое от твърденията си още вярвам.  Много ми се иска да кажа нещо в световната седмица на кърменето, като човек, за когото голяма част от ежедневието в последните почти 5 месеца минава така, понеже и по тази тема забелязвам много крайни изказвания. И понеже кърменето беше моето спасение след раждането и онзи пристан утеха, който ме приюти в моментите, в които мислех, че едва ли някога ще мога да ставам като преди. Буквално. Изписах доста неща в тефтерите по темата, включително съвети за добро начало, които се надявам някой ден да са от полза и на друг. Истината е, че много хубави разговори се родиха покрай него през тази година, но виждах понякога и болка (буквално), и вина. Мисля, че едно от най-важните неща, за да преживява...