Пропускане към основното съдържание

Публикации

Настоящето

В теснолинейката между Септември и Добринище

Лекота в общуването като нежен майски дъжд в неделя сутрин. В сърцето на планината мъглата се стеле и това, което усещaш не е студ, а благодарност. Точно както преди по-малко от 24 часа слънцето е изпичало страните, а босите ходила са се свързвали със земята, докато изграждаме връзката един с друг.  Не се привързвай към слънцето, нито към прохладата.  Единственото сигурно е промяната и нищо не е крайно – нито радостното дете сутрин, нито разплаканото нощем, и ако можеш да приемеш и двете като благословия животът се подрежда като пъзел и картината е твоята. Всичко продължава, колкото продължава, just let it be.  И расти и ти – през смелостта да бъдеш Жив.

Най-новите публикации

Амстердам

Уроци

никога

Закъсняла поезия - точно навреме

***

A companion to contemporary art - за времето за себе си в необятния свят на изкуството

не се страхувам, че те няма

Най-добрите български стихотворения, които прочетох в последните 10 години