не се страхувам, че те няма

колко много неща се променят всеки ден, колко малко неща остават такива каквито са...

научих се, че поезията ще остане, че е моят остров-спасение, моето облаче-бягство, моятa скришна любов, моето "тук съм себе си" място...

имам нещо мое от моята същност съществено,
моя вселена отнесена, моя вечност безсмъртна,
живот от живота ми, мое дете безплътно.

честит ден, поезийо.
не се страхувам, че те няма, защото винаги си тук.