аз

Пиша така сякаш пак проговарям.

Думите ми са малки и леки,

без претенцията за нещо голямо,

но сякаш нещо голямо в стаята свети.

Пиша така сякаш нищо не се е случило.

Думите ме намират навсякъде.

Бягам в ъглите на дните заучени,

крия се в спомени и задачи.

Пиша така сякаш сега съм родена,

но себе си бавно прегръщам.

Сляпа и гола съм, неопетнена.

Пиша и към себе си се завръщам.