август

Понякога ще се завръщам в лятото,

в което като птица съм живяла.

В което разпилявах световете

на черни нощи. И огньове палих

да стопля самотата на поетите...

И после дълго, дълго да ги гледам.

В мълчанието мислех за отнетото,

за сбъднатото. И отдадена

на малките светулки във зениците

прибирах всяко вдишване във мене.

Щом някой паднеше в очите ми

аз го прегръщах като за последно.

И знам- ще се завръщам в лятото 

със друго тяло и със други мисли.

Не е измислица. Аз паднах

в най-искрените думи истинска...